Дошло е вече време за чертата,
да сложа настоящето над нея.
Съдбата е коварен знаменател
и свойта стара песен ще запее...
И подло ще крещи към мойто минало,
(понеже се усмихвам напоследък)
а дните ми блажени ще са "Видови"
защото Бог отгоре ме е гледал...
Не ще редя молитвена поезия,
и няма да лежа на стари лаври.
Тъгата ми завинаги излезе.
Сега ми се живее много бавно. ...