Тишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите.
И звучат като малки комити,
щом го няма. Щом хукне по друмите,
та децата му пак да са сити.
Триста грижи стърчат - сиви чучела,
от житейската нива ни плашат.
Но със зъби ръмжим като кучета.
И ги пазим, нали са си наши. ...