thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4.05.2020 г., 8:05 ч.

Вовеки ще чакам 

  Поезия » Любовна, Философска
664 1 6

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.

Говорѝ и ще спре да боли...
Ще олекне сърцето, любима.
Ще омекнат езиците зли...
Ледовете са спомен за зима.

Ветровете танцуват сами...
През реки и гори се целуват.
Страховете са остри игли –
в умовете виреят и плуват...

Наплачѝ се по първи петли.
Забравѝ песента за моряка
и по моите светли следи
разберѝ, че вовеки ще чакам.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??