4.05.2020 г., 8:05 ч.

Вовеки ще чакам 

  Поезия » Любовна, Философска
721 1 6
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли...
Ще олекне сърцето, любима.
Ще омекнат езиците зли...
Ледовете са спомен за зима.
Ветровете танцуват сами...
През реки и гори се целуват.
Страховете са остри игли –
в умовете виреят и плуват... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??