Беше толкоз отдавна...
Бях малък, но помня деня,
когато в лятна омáра
пред нашата пътна врата
спря привечер циганка стара.
Поиска от мама глътка вода,
да седне, била уморена.
Доволна от тези неща
реши да ми "гледа" - "на ръка".
Очите ѝ черни горяха,
пронизваха костите чак.
Четеше навярно съдбата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация