Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
22.12.2018 г., 18:20 ч.  

Врачка 

  Поезия » Друга
314 0 3

Беше толкоз отдавна...

 

Бях малък, но помня деня,

когато в лятна омáра

пред нашата пътна врата

спря привечер циганка стара.

 

Поиска от мама глътка вода,

да седне, била уморена.

Доволна от тези неща

реши да ми "гледа" - "на ръка".

 

Очите ѝ черни горяха,

пронизваха костите чак.

Четеше навярно съдбата,

от бъдното търсеше знак.

 

Предрече ми слава,дворци

и дълъг, безгрижен живот.

За труда си поиска парѝ,

тъй се правело, за да спори.

 

А мама в кухнята влезе,

филийка от хляб ѝ отряза.

И чух, че още сме бедни,

да дойде, когато порасна.

 

След нея затвори вратата,

целуна ме, както преди.

И свела поглед в тревата,

очите си с кърпа изтри.

 

Беше толкоз отдавна...

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??