ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
21.12.2010 г., 14:07 ч.

Враната 

  Поезия » Друга
622 0 3

(по Михась Сычук)

Навън виелица пее
на Топлото опелото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото.

Подрънкват клони със звън.
Разрошена, сякаш одрана,
(те имат ли "зимния сън"?!?)
в тополата гуши се врана.

Стои и слуша как пеят
и разбира що значи гнездото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Джейни, не беше анонимно - от завист и злоба беше, от неразбиране.
    После ме разбраха и изтриха единичката. То и колко ли хора могат да разберат, че вранките също имат чувства?!? Това беше идеята...
    Зем.
  • Когато чета за гълъби-започвам да мечтая..обаче от враната ме е страх!Обаче разбирам смисъла и ми допада!
  • Някой пак се е развилнял анонимно...
    А стиха ти е...нямам думи, Зем!!!
Предложения
: ??:??