Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море,
а с гладни лапи дъното посяга
каквото може да си прибере.
(Излишното след време ще изплава...)
Привидността - уж всичко е наред
(за поглед отстрани и от високото)
Поръсени са раните със пепел,
под нея с остри зъби хапе болката...
Привидността - измамна и фалшива
врата без ключ, към друго измерение.
Капанът, в който падат без да искат
търсачите на чужди отражения...
Привидността - износената дреха
прикрила грешки, срам, и нерешителност.
В неравността на пулса на успеха -
последната черта е изравнителна...
© Дочка Василева Всички права запазени
Привидността... Без нея накъде?
Усмивката - не винаги се смее..
Небе ли е безкрайното небе?
Поздравления, Доче!
Щастлива Нова година ти желая!