Заяжда често вратата.
Не допуска да бъде отворена.
През обходен брод към душата
не става, щом злото вече
е сторено.
Резервни ключове няма,
нито шперцове - перфектно изпипани.
Няма как да влезеш с измама,
ако си бил почтено изритан.
И да драскаш с престорен гласец,
крокодилските сълзи не важат.
Бравата има опорен зъбец,
отваря се само, ако той ù прикаже.
Петбуквен простичък код
пази механичната тайна отвека.
Вълшебната дума, братле,
е... „Любов”,
единствен, възможен път
към Човека.
Ако вратата е силно затръшната,
няма смисъл от здраво натискане.
Твоят
последен
зов за завръщане
е Прошка,
в писмо „до поискване”...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени