Таз сутрин роди се отроче,
създадено с много любов -
с червени сигнали за стопа,
зелени - за пропуска нов.
Създавал я бе на чертежа -
въртящата малка врата.
На входа ни тя ще оглежда
за майки, в колички с деца.
И както диктува Европа,
за хора с увреди е тя,
че виж - на вратата ни тропа
старт равен - финална черта.
Гордея се с теб, че богат си,
с отроци в стъкло и метал.
С ума си, с ръцете си златни -
за всеки по нещо създал.