Времето ни бавно изтича,
затуй болка изпитвам аз.
Докато съм тук - ще обичам
живота чак до сетния час!
И дори най-могъщите хора
са безсилни пред тая стихия.
Слънцето залязва в простора,
болката си не мога да скрия.
И ето я бездната вечна -
тя стои пред всички нас -
жестока, зла, безчовечна -
уви, ще чезна в нея и аз...
© Георги Всички права запазени