линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
30.09.2018 г., 12:11 ч.

Време е 

  Поезия » Любовна, Друга
552 4 12

Сви се в сърцето мъгла,

призрачна, като спомен.

Тропа с краче. Би могла

да обича света вероломен.

 

Стича се смях и люти,

сякаш лук преобръща очите,

а в очите ми – аз и ти –

господари сме на мечтите.

 

Мокър, Септември тъжи.

Златен е в полумрака.

Всичките важни лъжи

нашата заповед чакат.

 

Всички са взели листа

от гората с вълшебните мисли.

Време е – имат гнезда,

а над тях - надвиснали истини.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??