Когато времето притихва,
уморено,
в стрелките на часовника
заспива...
Когато спира се,
не му се бърза.
Когато.
Времето застива,
утаено
във чашата ми с недопито
сутрешно кафе...
Когато спира се,
дори за миг
в разпукалите
цветни пъпки на дърветата...
Когато спира се до мен.
До теб.
Когато се обляга,
уморено,
на рамото ми като
плаха пеперуда.
Не е ли време за...
летене,
всъщност?!
© Нели Всички права запазени