Момче и момиче. Толкова близки.
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая.
Целуват се тихо. Това е красиво.
Асфалтът ги гледа, а коте сънливо
пристъпва във ритъм потаен.
Момче и момиче. Заключени в сила.
Любов ги издига. И бавно ги пуска.
Плаче старица. Под дуло и спусък –
на днешното време изгнило.
Момче и момиче сред хора се реят.
Телата са думи. Изказани късно.
Животът е „хубав“ и леко е мръсен.
Намираш ли време да пееш?
© Димитър Драганов Всички права запазени