Време за Спомени...

За Спомени е Време

с „оценъчен привкус“ –

в душите щом приеме,

то ненадеен трус!...

... О, аз ли бях момчето,

което изведнъж,

щом спря се до морето

и се усети: Мъж!...

А след години вече

под звездните платна,

в една вълшебна вечер

сбогува се с дома́!...

Пое към хоризонта,

към Синия безкрай,

във мисия самотна –

Светът да опознай...

Оказа се огромен,

той, ширнал се „отвъд“...

Не се побира в спомен

изминатия път!...

Но имаше и толкова

разкошни там неща,

че беше даже „болката“ –

с дъх нежен на цветя!...

... Днес Спомените грабват:

 – в един Живот живях,

а девет – ще ми трябват,

разказвайки за тях...

Дори нощта е кратка

тревожи Мисълта,

че с Времето – загадка

остава и Страстта!...

25.04.2020.