Блещукащи скотоми* обозначават пътя на мисълта...
В опаковка от самота се припират спомени…
рохкава нежност отвъд формата на капризите…
слети пориви на отдаденост и чувствена забрава…
цветна траектория от съдбовни случайности…
страх от невъзможността да обичам отблизо…
Котешкият нокът на времето раздира
всички търсещи импулси и мигове на смирение...
И остава стремежът към всеопрощаваща любов…
© Павлина Петрова
_________________________________________________________
* – блещукаща скотома – започва като точка от трептяща светлина по средата на зрителното поле. След това се разширява в една или повече трептящи дъги от бели или цветни примигващи светлини.