Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее,
звезди красиви, о, как жално плачат,
завивка синя по небето крачи.
Във тъмносиньо нежно го обгърна,
с мрак и самота бавно го прегърна,
внимателно докосна му ръцете
и нежно тя погали му лицето.
Снежинки малки танцуват си невинно ...