limeruna (Йоана)
565 3355
23.05.2016 г., 8:56 ч.  

Времето не успя да ме открадне 

  Поезия » Друга
427 0 6


Ако аз мога да избера дали да бъда

щастлива
във всеки един момент
от живота ми
и нямам сън, защото съм
саможива, сама и нищожна,
ако мога да избера да се сгуша в

мечтите на другите,
нали моите се разпаднаха от слабостта

на притежателя си...
Дали ще бъда пак красива,

размита в утрото
и момиче, на което не му пречи

нищо...

Дано се разпръсна в някоя

прецъфвала често вишна

и да видя сезоните, разпуснати в мен...

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня

    Мисана, благодаря за милите думи.
  • Даже и заглавието, само по себе си, е чиста поезия. Камо ли за останалия текст. Чудесно пишеш, Йоана!
  • Но пък иначе е много красиво!
  • Чудех се дали да го сложа в проза Явно правилно съм мислила. Благодаря. И се извинявам, ако намеря начин ще го преместя.
  • Йоанче, това ако напишеш като проза, ще се превърне в прекрасна твоя мисъл. Но според мен поезия не е.
  • Заблуждавате се - времето и средата ни извайват, моделират тъй, че накрая не се познаваме дори ние самите..., аз например нося в себе си два сезона - знойно лято Юлиянско и златна Есен щедра...!!!
    "Дано се разпръсна в някоя
    прецъфвала често вишна
    и да видя сезоните, разпуснати в мен..."
Предложения
: ??:??