25.06.2023 г., 21:27 ч.

Вретено 

  Поезия » Друга
335 1 3

На спомените в приказката бяла

реша ли да се втурна,

на прага ме посреща баба

с усмивка блага и в ръката с хурка.

 

Истории преде с ефирна прежда –

отекват надълбоко и напътстват.

По устните ѝ благородство грее,

а в мене се населва мъдрост...

 

Научи ме – днес мога да преда,

потрябва ли, дъга ще изтъка

и ще разстели седемцветен дар

над нас небесната ръка.

 

Не питам кой, защо и как

вретеното завърта, препредава,

но ако има как, повторила бих пак

онези мигове на село с баба.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??