5.01.2023 г., 6:38 ч.

Все някога някъде 

  Поезия
293 0 0
Нахлузил ниско до очите каскета,
по риза или балтон според сезона
всяка сутрин по тъмно излизаше,
преди още трамваите да потеглят,
по пътя спираше за кафе и вестник,
който той никога така и не прочете,
накуцвайки от умора, все вървеше,
трябваше, беше длъжен да върви,
все някога някъде ще я настигне,
вече десет чифта обувки изтърка
откакто тя излезе и не се завърна,
дори бурите не можеха да го спрат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??