Все някой ден и с тебе ще се срещна,
дори и да е в сънищата мои...
Ти ще владееш нощите горещи -
отнела ми завинаги покоя...
Все някой ден до мен ще се докоснеш,
дори и този допир да не чувстваш,
ала с душата си ще видиш просто,
че туй не е любов, ами изкуство...
Все някой ден....
Аз този ден ще чакам...
Защото искам да го изживея,
преди да ме поиска алчно мрака
и в него бавно, бавно да изтлея...
2011
© Георги Ванчев Всички права запазени