Все още го сънувам еднокрак,
приседнал до бунара да обядва.
Хляб и сол, и стръкче пресен лук
ядеше гологлавият ми дядо.
Очите му разказваха предания,
защото те не бяха простички очи.
Макар и все във тъмното загледани,
във мен отваряха най-светлите врати.
Ръцете му - криле от белопери лебеди,
прегръщаха ръждясалата кост на свойто минало.
И пърхаха в горещия следобед
на живота, прелетели през годините. ...