Самотна се будя, в съня съм бездомна
обрули душата ми, стъпка я здраво,
измервам в минути тъгата огромна,
но твоята обич химера е само...
Проклятие мое е женската хубост,
Творецът небесен наказа ме с нея,
във разрез с каноните вечни живея,
все още се влюбвам по детски, до глупост...
© Виктория Тасева Всички права запазени