ВСЕ ПО-ТРУДНО
ВСЕ ПО-КЪСНО ЗАСПИВАМЕ -
С НЕРВИ ДО БОЛКА ОПЪНАТИ,
ВСЕ ПО-РАНО УМИРАМЕ
НА ТЕЖКИЯ СИ КРЪСТ РАЗПЪНАТИ.
ВСЕ ПО-БЪРЗО ИЗБУХВАМЕ,
ЮМРУЦИТЕ ЯРОСТНО СВИЛИ,
ВСЕ ПО-БАВНО РАЗБИРАМЕ
КОГА И КЪДЕ СМЕ СГРЕШИЛИ.
ВСЕ ПО-ЛЕСНО СЕ МРАЗИМ -
СЪРДИТИ И ОБИДЕНИ... ОТРИЧАМЕ,
ПРЕПЪВАМЕ, БЛЪСКАМЕ, ГАЗИМ...
ВСЕ ПО-ТРУДНО ОБИЧАМЕ !
© Елена Всички права запазени