14.08.2009 г., 16:46 ч.

Все пресмятам 

  Поезия » Философска
741 0 6

Все пресмятам

 

Все пресмятам наум

колко много тежи,

колко много боли от приятел-предател.

Всички думи добри

се оказват лъжи!

Все едно, че пирон ми забиват в главата!

 

И не знам докога,

и не знам накъде,

и не зная дали изобщо си струва.

Тоя скапан живот

в повече ми дойде.

И какво, и какво, пак ли да се преструвам?

 

По света броди Бог,

а не вижда покой,

и не среща за миг утеха душата.

Не остават сълзи...

И от враг, и от свой

оскърбена, назад се завърта Земята!

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??