Все търся онази светлина небесна,

да освети тъмата в моята душа.

На кой съдбата кажете ми е лесна?

Любовта не искам и не ще да пресуша.

Все търся сянката на моята пътека,

тя неспирно си върви отзад.

Живота повярвайте е красива филмотека,

сладък, сладък като шипков мармалад.

Все търся вярната посока,

душата дето ще дари любов.

Реката знам че много е дълбока,

злобата която дърпа ме към онзи ров.

Все търся и вярата намерих,

да пръскам с нея моята любов.

На вътре в душата погледа си вперих,

нежно слушайки сърдечния си зов.

В.Й. 27.01.2016г.