7.07.2007 г., 16:54 ч.

Всеки БОГ 

  Поезия
806 0 11

Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива.

Защото боговете искат кръв.
И искат да се къпят в жива пепел.
Тук няма сетен дъх.
И пръв.
Тук всеки миг живот е пръв и сетен.

Витражите, неизрисувани от тленен...
а сътворени от случайни отражения.
На ветрове и птици.
Раждат вени.
Да ги дарят за жертвоприношения.

А аз съм божеството в своя храм.
И чакам вашто обожание, несретници!
Защото всеки Бог е глух и  САМ.
Затворник в стъкления купол

НА СЪРЦЕТО СИ!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??