катеринарина (Катя)
331 972
7 jul 2007, 16:54

Всеки БОГ 

  Poesía
804 0 11

Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива.

Защото боговете искат кръв.
И искат да се къпят в жива пепел.
Тук няма сетен дъх.
И пръв.
Тук всеки миг живот е пръв и сетен.

Витражите, неизрисувани от тленен...
а сътворени от случайни отражения.
На ветрове и птици.
Раждат вени.
Да ги дарят за жертвоприношения.

А аз съм божеството в своя храм.
И чакам вашто обожание, несретници!
Защото всеки Бог е глух и  САМ.
Затворник в стъкления купол
НА СЪРЦЕТО СИ!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??