Всеки път, когато се погледна

Виждам момиче без път

Без мигли и вежди - надежда

Съдба без поглед напред...

Застанала съм на път - кръстопът

не виждам нито напред, нито назад

Само дъждът се усеща по моята кожа

защото чувствам, а чувствата са част от живота!

Но аз съм потънала в тях

(стоя в своя грях)

и не усещам нищо освен гняв

И сълзи,

стичащи се по лицето ми...

Но защо не ги чувствам?

Защо не се опитвам да скрия...

това, което от години наред крия,

а искам да ги открия, да ги открия...

Пред света, да види и той мойта душа,

да почувства това, от което аз се душа!

Защо чувствам, че те... не ме разбират?

А искам да ме няма, вече видяла гроба?

Отговори ми, ако можеш

Запей! А, ако не можеш...

Кажи ми, заслужава ли си нарочно да се загубиш?

Заслужила ли съм да се загубя... всичко и всички?

Пред майка, аз виждам себе си -

Усещам думи разрязващи

моята душа, моите мисли

за греховете ми и отминали надежди!

Защо не я искам? И не изпитвам опора...

у човека, който ми е дал живота

А искам да се слея с тази природа,

всеки път губеща силата да затваря затвора!

Всеки път, когато се погледна

Виждам момиче, виждам стена...

Пътят е безнадеждна представа

За живот, за който не си заслужава...