tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
13.12.2011 г., 20:00 ч.

Всеки земен миг 

  Поезия » Друга
1150 0 21

Поддържай крехката ми същност

във нощите, загърнати с печал,

крепи ме, за да не се разпръсна

като старинен пясъчен бокал.

Дай сили тялото ми натежало

да крачи бодро в тежкия ми ден,

покой ми дай и светлина до бяло,

които  се загубиха  във мен.

Кураж ми дай, за да възкръсвам

след неочаквания удар на страха,

как трудно после радостта се връща

и как пресъхват изворите на смеха.

Край мене сякаш всичко се разпада,

но странно, този свят все пак е цял,

а Истината тихичко до мен присяда

и ТИ зад всеки земен миг си спрял,

... като дихание гласа Ти разпознавам.

Нима без Мен светът би оцелял?

© Татяна Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??