4.05.2012 г., 9:28 ч.

Вселенски пристан 

  Поезия
670 0 4

Тези стъпки към Рая не водят -

към вселенското нищо отвеждат.

И ме гледат под смръщени вежди,

сякаш бос по вода ще проходя.

 

Единак, неограден със мрежи -

няма стадо от мойта порода.

Неподвластен на кич и на мода,

майсторя саморъчно копнежи.

 

Всички полети сам си измислих -

в пасажерския списък пропуснат,

и съм вятър, криле, и съм писта.

 

И наливам от празно във пусто,

и греба към вселенския пристан,

дето котва навярно ще пусна.

 


 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??