Всички погледи впиват се в мене
и изливам с ръка смелостта си,
по която подхлъзват се дните ми
от сервирани жалки наивности.
Колко пъти изтръгвах сърцето си
и се мъчих да дишам без него-
да не вземат, монтират във себе си
мойта крехка човешка чувствителност.
Колко дълго обръщат наопаки
всяка малка надежда в живота ми...
и душата – претърсена, гола
все в недостиг на въздух се гърчеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация