От всеки твой вълшебен миг
отделяй по секунда само,
да стопляш нечии очи.
Бъди най-радостният вик,
опора и любящо рамо.
Бъди Любов несподелена,
подгонена от бесове.
Любов, във стих обезсмъртена,
надвила всички врагове.
Със всеки първороден грях
поемай глътка животворна,
бъди най-искреният страх
пред Истина неръкотворна.
От всеки свой позорен миг
изтривай всяка тежка дума,
дори във тебе да крещи
желание за мъст безумна...
Бъди най-точната везна
за всеки твой човешки грях,
бъди стрелата и целта,
и злото – сринато на прах.
За всеки твой безсмъртен миг
воюват Мрак и Светлина,
но щом Любов над него бди,
мигът побира Вечността.
И в най-затънтена Вселена,
сред паралелни светове,
Любов едничка ще те вземе
накуп със всички грехове...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Страхотно!!!