Като тръгнеш към мен, нарисувай картина, в която
топли макове вият снага под неслучени звуци.
Нарисувай звезда, беззащитно заспала в косата ми
и глухарче, което твойте пръсти на ласка ще учи.
Като мислиш за мен, пожелай си юзда на небето,
да обяздиш светкавици, вятър самотен и бури.
Та светулки в очите ти, вместо звезди да засветят,
да познае Луната, че воят към нея добър е.
Като стигнеш до мен, утихни, та тревата от щастие
да наточи бръсначи, готова любов да пореже...
с топли устни попий самотата, преляла от чашата,
и налей да напиеш два ангела с мъжката нежност. ...