mislitel (Георги Каменов)
1137 11108
4.12.2020 г., 9:58 ч.  

Всичко има във една съдба 

  Поезия » Философска
229 0 6

Ето я усмивката, разсича, 

като белег моето лице. 

Зная как до лудост се Обича, 

знам и болката от счупено сърце. 

 

Опознал съм я монетата, но знам, 

още много тайни има тя. 

И красиво, но и огън от напалм, 

всичко има във една съдба. 

 

И накрая... всичко свършва... 

Гроб и кръст, един ковчег, 

тяло станало на мърша, 

спомени за някакъв човек. 

 

А вървя, вървя по пътя. 

Краят ясен е, но пътят, не. 

На ориста си всеки носи кръста

плувайки в живота си, море. 

    *****

Аз съм пътник, всички сме такива. 

Нещо като заблуден турист. 

Сцена е животът, но загива

играещият себе си артист... 

 

3.12.2020.

 

Георги Каменов 

 

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Валентине, такива тежки и тъжни стихове имам, че този пред тях е песен на славей...
    Сега обаче не смятам предпразнично да пускам такива...
    Ако все пак пусна (което е неизбежно) ще са максимум средна категория...
    Благодаря ти сърдечно за тези думи!
  • Много точно си го казала, Смути!
    И при мен е така, а смятам, че това важи и за всеки човек.
    Благодаря, дами 🌹🌹🌹
  • Никой не те пита. Някои неща не бих искала да съм ги имала.
    Поздрав!
  • По-нетрайни сме и от пепелта на вятър оставена, ама все си мислим, че ще сме вечни!
    Хубаво си го написал!
  • Да, Лина, така е.
    Благодаря ти за включването.
  • Така е!
Предложения
: ??:??