Възглавницата вместо с пух, натъпках с думи,
постлах си вместо бял чаршаф - хартия...
И сгушени до мен, ще ме гъдилкат рими,
с юргана от поезия душата ще завия...
Да мога, искам, само важните неща -
през ситото житейско да пресявам.
Когато идва с тъмното нощта,
най-светлите неща да преживявам
И в най-красивите, лирични стихове,
да чувам музиката на живот прекрасен.
Да ме погалват само силни ветрове...
Да бъда запечатана във залез златен. ...