Скитницa
294 7907
15.09.2021 г., 13:38 ч.

Всичко останало е във времето 

  Поезия » Друга
1037 1 14

Дърво ли съм,

дълбоко спуснало в земята корени?

А есен е и пъстра вече е премяната.

Дърво, с ръце протягащи се клони,

небето да достигна, необятното.

Или съм птица в тези клони,

оголила до болка тъжната си песен.

Забравила за лято и за полет,

усетила от вятъра, че идва есен.

А може би съм камък?

И знам ако ме стиснеш, кръв ще пусна.

Съзнавам, животът ни е безвъзвратно кратък,

дори и камък, после в прах ще се превърна.

И като птица с корени опитвам се да полетя.

С любов изпълнена да бъда най- богата.

 Познават ли ме другите? Или… греша?

…за себе си оставам непозната.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зиги, благодаря ти! Видях, че си си направил кратък маратон по стихчетата ми! Радвам се!
  • Уау!! Много ми хареса, Скити! Сега ще си наваксам с твоите стихове, че ме нямаше. Усещам, че ще е приятно! Браво!
  • Роси, благодаря ти, че не ме подминаваш!
  • Питаш се кой си, какъв си...Искаш да се вкопчиш в нещо, за да се задържиш на ръба на пропастта наречена живот. Хубав стих, Скити!
  • Дейка, благодаря ти, че все още се спираш при мен!
  • Пътуването към душата
  • Благодаря ти, Танче!
  • Интересно е, Скити!
  • Иви, Веси, благодаря ви!
  • Така е, оставаме "непознати за себе си" и всеки ден може отново и отново да се запознаваме.Хареса ми! Поздрав!
  • Неизменното пътуване към себе си...
    Скити!💗🌹🍀
  • Иве, Георги, благодаря ви, че прочетохте!
  • Приятно.
  • Вечното търсене - кои сме, какви сме, защо сме тук на земята...Интересни размисли, Скити!
Предложения
: ??:??