Здравей, тъга! Запей, душа!
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим.
В едни очи блести тъга,
а в други – пламъкът любовен.
Прикрита в тъмното е самотата,
дълбоко из сандъка празен,
броди без посока добротата.
Здравей ти, Свят – и стар и млад!
Здравей, замръзнало безвремие!
Човекът е Божествен плагиат
на всяко свое мъничко творение.
© И.К. Всички права запазени