limeruna (Йоана)
565 3355
23.07.2015 г., 23:27 ч.

Всмукана 

  Поезия » Друга
495 0 5

Всмукана

Поклащам се
в аритмия. Ох, дано не умра.
И ритъмът ме чупи,

звукът ме глътна и
сега съм в него.
Оглеждам се
с ръце на мехурена стена,
полепваща остатъците
от живота ми,
по нея - цветът на мечтите.

И тяло сме,
и радостта е болка, болката е сълза...
поклащам се в аритмия, дано
не умра.
Край мен кръжат вдъхновени тела,
усетих ги в кръга им от дъх.
Удавници плуват по дъното,
а аз се оглеждам в последните капки
дъх...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Антоан, трогната съм! Да ме нарекат „нова вълна“ и да подарят име на стила? ми си е най-голямо ласкателство Цитираният откъс беше вдъхновен от музиката (на много музикална вълна се случвам в последно време , но щом при теб важи, било то и в друг план - екстра Благодаря ти, и ти желая хубав ден!

    Надежда, радвам се, че ти е харесало! Все хубави неща да те радват, като милата подкрепа на четящите за пишещия
  • Хубаво е, много!
  • Мисана, Велин, благодаря за милите отзиви; Илко - за мъдрия прочит! Желая приятен ден на всички ви
  • Пишеш цветно в този стих. И всякаш всички думи се носят плавно във въздуха! Поздрави Йоана.
  • Много си образна тук, Йоана! Определено въздействаш.

    Поздравление!
Предложения
: ??:??