RainaVakova
431 2753
4.09.2024 г., 7:59 ч.

Всяка седма 

  Поезия
156 0 2

Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите,
сенките крият си вярата,
само анонимните им присъди са строги,
но топло и благославящо...
Дали защото сивотата зъб по зъб опипва
рехавата слънчева захапка,
а вечността на длани своята брада подпира
и неопределеното очаква?
Че тук финално ръкопляска и брезата нежна.
И обущарят гледа зад очите си
как в стъпките следа оставя всяка седма,
защото натежава задължително.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава есен, Деа...и вдъхновена!
  • "Който и да разбърка душата на вятъра,
    есента я подрежда." - прекрасно!
Предложения
: ??:??