Всяка стигма от обич си струва

29.05.2024 г., 19:14 ч.

Поезия » Философска

339 4 2

Всички имат си кръст. По един.
Носех два и душата ми – чужда,
даже в ада не шепна: — Амин,
нито Теб споменава без нужда.

Не прекрачвах и прага на храм,
вместо свещ любовта ми гореше,
знам, че Тебе те нямаше там,
бе до мен. Като мен безутешен.

Колко гроба ли с вино прелях?
Къща вдигнах. За други и лута
се душата ми – гола, без страх,
знае - няма да бъде нечута,

за любов ли Те моли. И в стих
чужди кръстове пали, танцува...
Греховете ли? Тях ги простих,
всяка стигма от обич си струва...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.