17.10.2014 г., 21:30 ч.

Всъщност... любовно е 

  Поезия » Друга
684 0 1

Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.

Такова е и бъдещето ми, обречено,
да всява смут във всяка моя мисъл,
говорейки на себе си отвлечено
броя минутите до всеки следващ писък.

И ето, идва, заглушава сетивата,
изтрива сивотата на глаголите,
рисува хаос, носи ураганен вятър,
разклащайки снагите на тополите.

Издишвам го и вдишвам пак,
треперя при появата на танца му,
дивашки ритми ме понясят в такт,
оглеждайки, аз виждам гола се.

© Ле Бед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??