И точно тогава... 
И точно когато... 
И точно тук... 
И само сега!... 
Една усмивка, 
едно докосване, 
един поглед... 
Две очи, 
две сърца, 
един ритъм...
Техният!... 
Туптят... Туптят... Туптят... 
А всъщност е песен...
Песен изпята от тях.
Звук в тишината
и мракът изчезва. 
Проблясват лъчи.
Виждаш ги! 
Стоплят те! 
Галят те! 
Просто изгряват... 
Просто блестят... 
Просто са там... 
Обикновен процес, 
а всъщност...
Всъщност... поезия. 
Тяхната тиха песен
в онази тишина
и в безкрая...