ВТОРА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА

... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,

скърцат с дънери и стволи голите тополи.

Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,

в дупката на Баба Меца свърши се медеца.

Кумчо Вълчо нос навири! – и зад стръмните баири

скри се малката сърничка, плаха и добричка.

Връз зелената глогинка в миг слетя една калинка,

славейче над нея пейна песен ненадейна!

Две небесни господарки, катерички три шишарки

хруп-хруп, в меката хралупа почнаха да хрупат.

Кума Лиса – хитрушанка! – вирна опашле на сянка,

пролетта дойде за Обич в тоя тих следобед.

Слънчицето потрепери, сумракът разтвори двери –

и през тях Луната жълта подир миг нахълта.

Да поседнем в тишината? – тя е толкова благата! –

и със пролетните птички да сме по-добрички.

19 март 2023 г.

гр. София, 18, 55 ч.