Вяра

29.01.2015 г., 17:54 ч.

Поезия » Любовна

476 0 0

Живот ли бе това... да живея все сама?
Ден след ден очаквам аз да се появиш пред нас.
Живея все така с усмивка на уста и вярваща в силата на любовта.
Изведнъж се появи зад мен, обръщайки се аз попаднах в любовен плен.
Очите ти за мен в окови се превръщат,
а устните с желание ми отвръщат.
Ангелска душа ти имаш знам,
но защо тогава се държиш като дявол ням.
Искаш, но не смееш,
гледаш, но не виждаш,
слушаш, но не чуваш,
обичаш, но не вярваш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Последното врабче
И после ще се влюбя

Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
Цигуларката

На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
Ще ти бъда водата и хляба

Бе сезонът на лудата пролет и разсънен шептеше капчукът, бяха тъкмо тревите наболи... На сърцето ми ...

Още произведения »