Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам
дори когато болката изгаря...
Днес късчетата сбирам и очаквам
да върна пак изгубената вяра...
Ще мине време...Ако доживея
до онзи миг, когато тя се върне,
от този свят ще си отида с нея...
успокоен...и вярата прегърнал...
© Георги Ванчев Всички права запазени
Не бях публикувал известно време и съм много изненадан, че със стихотворението си съм предизвикал такъв бурен диспут. Искам да уточня, че тези, които се ограничават в религиозния смисъл на това понятие, малко бъркат.
Вярата е нещо, което е повече от религиозността. Абсолютно съгласен съм, че атеистите също притежават вяра - това е общочовешко качество, което осмисля живота ни. Без нея той е пуст и незначителен.