13.04.2010 г., 22:48 ч.

Вяра 

  Поезия » Друга
2952 2 24

Понякога, когато ми е тъжно

 и дъждът в душата ми вали...

И сънят ми тихо се изплъзва...

И от тишината ме боли...

Когато около мен е много тъмно

и светлината вече не гори.

Прати ми зрънце вяра само,

аз ще си посея пак мечти.

Когато пък дъждът във тебе плаче

и не можеш вече да вървиш...

Когато дните ти едва се влачат

и себе си не можеш да търпиш...

Тогава ме повикай тихо в мрака

и заедно ще помълчим.

Ще ти оставя вярата, която

от сърцето си ми подари.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??