12.05.2015 г., 14:16 ч.

Вяра 

  Поезия » Философска
1408 0 8
Той играе комар и не вярва, че има и утре.
Стъпва нервно – почти изорава годините.
Той живее със някаква собствена мъдрост.
А краката му вечер в студената стая изстиват.
Той играе комар и умът му работи различно.
Вечер. Сянка. Рулетки. Забрава. Ракия.
И сънува от близкото минало някаква личност.
Много рядко сънува, защото обича да пие.
Той играе комар. И не знае, че има спасение.
Той не иска да бъде спасяван, не иска да знае.
Светът му го псува в очите – кафяво-зелените –
и, стиснал остена във зъбите, лае ли, лае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Всички права запазени

Предложения
: ??:??