Вярваш ли още в доброто,
в чистите детски очи?
Може би влязло е злото
в нашите човешки души.
Тръгваш ли в деня си
с Надежда,
с усмивка и с дума добра?
Или оплетохме Живота
в прежда
от алчност, завистливост и суета?
Как ли ще влезеш във
храма
и с три пръста, слети в едно,
пред иконата свята застанал,
ще се молиш за нещо добро?
А Бог ни отгоре
поглежда,
като баща - мъдро
и с Благослов,
дарява ни с Обич, с Надежда,
с Вяра ни пази, с Любов.
Че трудна е, братко,
съдбата,
а животът - объркан,
суров -
не храним ли ние душата
с Вяра, с Надежда, с Любов!
© Дора Ефтимова Всички права запазени