Някъде дълбоко се стаява
мъничко неверие у мен...
Без да се усетя ме предава
в най-неподходящия момент!
И когато искам да говоря,
да разкажа колко съм добра,
идва като буря и оставя
необоснована мисълта -
думите звучат като на сватба
без венчавка. Липсва благослов!
Всичко си остава непонятно,
не напомня истинска любов...
Иска ми се да раздам надежда,
а след мене - само тишина!
Неразбрана в себе си се вглеждам -
вярата ми лепне от тъга...
Господи,
от цялата Ти нежност
как
поне троха да пресъздам?!
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Ех...
Благодаря ти за Поезията!