24.07.2014 г., 23:30 ч.

Вятър 

  Поезия » Философска
715 0 14
Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите.
И сгърчва се ухото ми в тревога:
Какво ли търся в тъжните им дюни?
В какво да вярвам още? И ще мога ли?
Усмихвам се, а трябва да заплача
пред техните недъгави реалности.
Пред толкова безсмисления здрач,
прегърнал се с абсурдна тривиалност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Предложения
: ??:??