1.02.2010 г., 19:14 ч.

Вятър попътен ме носи 

  Поезия » Друга
1143 0 12
„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос
човешкото ми име - моя знак -
и аз отново съм във свойта цялост! -
спасен съм - и отново в нечий влак!”
(Христо Фотев)
Сняг по зениците. А пътеките - неутъпкани.
Пеперуди от думи, понесли мечтите ми –
напират, трептят, правят ме жива: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??